Родина

                                                         Аз не знам защо неволно теб обичам,

сякаш знам защо е нашта обич с мама.

С душата си усещам спойката първична,

пренасяща горчилките ти във кръвта ми.

Родино, аз не знам защо си ми така потребна,

пропита от печал фатална българска земя,

но знам, че ме притегляш със тъга вълшебна,

с копнежа, закодиран във сърцето за дома

Родино, аз не знам дали си справедлива.

Бленуваш ли за по-значим участък от атласа,

истината да изместиш с жалка горделивост,

огънят на любовта, подклаждайки с омраза.

Родино, до къде достига твойта жажда

за даровете жертвени на твойте синове -

твърд отпор на посегателствата вражи,

покосени от смъртта в безпощадни боеве

                                                         Родино, нам си нужна свидна и човешка.

Бъди светлик и флаг за свободата и земята.

Не за древната ти слава, честна и безгрешна,

                                                         зарад твойте белези от рани - ти си свята.

                                                                                            17 04 2017