събота, 28 юли 2018 г.

Стихотворението ,,Под наем сме дошли на този свят"

Тези дни в интернет се появи сензанционна новина – стихотворението ,,Под наем сме дошли на този свят” на Горяна Панайотова е прочетено от 500 000 читатели, има 10 000 лайка, 600 коментара и 400 споделяния.
Това произведение се прие доста противоречиво сред четящите поезия и ги раздели на харесващи и нехаресващи го.
Феноменът на това явление се състои в разлома, който се получи между художествените вкусове на изтъкнати дейци на литературата и редовите читатели. Първите го подложиха на безмилостна критика, а отношението на вторите варира от обикновена симпатия до възхита.
Това стихотворение се появи като физически красива мома, облечена с дрехи по модата от времето на бабите ни, а нейните критици заприличаха на нейните връстнички, които не могат да й простят заради мъжкото внимание, на което се радва.
Всеизвестно е, че поезията, като изкуство и форма на култура не подлежи на точно дефиниране, но това не пречи на читателят да я познае, ако тя е налице.
Кото казвам, че въпросното стихотворение е облечено с демоде дрехи, имам предвид, че то е в духа на творбите от деветнадесети и началото на двадесети век. Поради това в очите на компетентните литературни дизайнери, то изглежда като истинска модна катастрофа.
Формата на въпросното произведение не отговаря на съвременната литературна мода – тази на постмодернизма. По нейните стандарти поетичната творба без метафори, алегории и хиперболи е декларативна и не може да има претенции за висока стойност. Пак по нейните стандарти добро впечатления правят сложните рими, скритите, асиметричните, неравносложните, асонансните и т н, а простите рими макар и да са използвани от Вазов, Ботев и Славейкови в съвременната поезия се считат за ,,римушки”. 
Съдържанието на стихотворението ,,Под наем сме дошли на този свят” също не отговаря на съвременната поетична мода. Живеем в такова време, когато добродетелността и щастието нямат литературна стойност. Затова и посланията във въпросното произведения понеже са добродетелни, изглеждат на някои блудкави. Постмодернизма доведе до освобождаване на литературата от нейните възпитателни, образователни и всички други функции. Литературата отказа да бъде слугиня на обществото и пое по пътя на елитаризма. Тя вече не служи на етиката (възпитанието и морала), а само на естетиката (красотата). Далчев казва, че етичното е естетично или с други думи възпитанието и морала са красота, но това е било при други времена и при друга литературна мода. Отдавна бунта срещу моралното и традиционното е окупирал най-челните рафтове на библиотеките и книжарниците.
Стихотворението ,,Под наем сме дошли на този свят” можеше единодушно да се приеме за много добро, ако се бе появило на бял свят преди сто години, но сега ще бъде белязано с етикета ,,декларативно”. Ако подходим със същата мярка и с ръка на сърцето, ще трябва да окачествим като такива почти всички стихотворения на Вазов, стихотворението по чийто текст е съставен националния химн и вълнуващата ни песен ,,Върви народе възродени”.
Стихотворението ,,Под наем сме дошли на този свят” е произведение за добрите хора. То докосва сърцата на онези, които въпреки суровия свят в който живеем, не са изгубили вярата в доброто. На онези, на които ако им направиш комплимент, че са добри, ще се зарадват и няма да ти кажат ,,Аз мога да бъда и много лош”.