вторник, 21 август 2018 г.

Жената на художника


Тя живееше
дълбоко в сърцето му.
Всеки ден той добавяше
по някой словесен щрих
към нейния образ.
Рисуваше я като неясен ескиз
на жената до него.
С нея можеше да говори,
да се смее, да плаче.
Тя бе ангел, обречен на мъки,
да стои до него със сила,
да дели неволи и да окриля.
Бе неговата любов,
а любовта е тайна.
Жената, подобно на поезията
се явява гола
само пред своя любим.
Този живописен шедьовър
бе като съкровените
божествени тайнства.
Не би допуснал чужди очи
да се спрат на нея.
Жадувяшe да е възлюбен,
след туй – прочут художник.
За него, тя бе по-скъпа
от почит и злато, въздишка
и светлите тонове
във всички картини.
---------------------------
Той не бе строен,
ни изящен, ни храбър,
но беше за нея
баща, любим и бог.