Сборник разкази ,,Камъчета срещу течението" от Васил Риков"

,,Камъчета срещу течението" от Васил Риков е сборник разкази,  центрирани около съдбите на хората, понасящи несгодите на прехода. Метафориката на заглавието визира литературните герои като отчаяни борци, които се съпротивляват на течението на съдбата и полагат сизифовски усилия да контролират живота си.
Книгата, чието съдържание е социална проза, поставя ударение върху нравствената и материална разруха, нечистоплътния политически живот, повсеместната корупция и социалната несправедливост.
Литературните персонажи са отрудени хора, строители, занаятчии, носещи кръста на живота си в трудните години на промените и живеещи с чувството за ощетеност, а понякога и с чувството за излишност в отчуждаващото се общество. Те не са във възможност да се възползват от преимуществата на новото време и усещат, че щастието съществува в този свят, но то им се изплъзва. Достъпните радости и разтухи намират в алкохола. Чувството за безнадежност, унилост и онеправданост се засилва от задълбочаващото се класово разслоение в обществото, което изостря тяхната неудовлетвореност. Единиците, които са успели да се приспособят и реализират, са също нещастни през погледа на повествувателя, с което той осъжда не само начина, по който е извършен преходът, но и неговия смисъл. Оттук идва и внушението, че обществото се е озовало в житейски капан - сегашното време не е добро, но и старото, по което то изпитва умилителна носталгия, си е отишло безвъзвратно.
Авторът се е домогнал до оригинални, самобитни и сполучливи метафори и сравнения, които, съчетани с игрива ирония и картини от природата, освежават нерадостната в повечето случаи фабула.
Макар и ефимерно, героите на Риков са способни да откриват щастието и в най-малката песъчинка, да видят перспектива, да се отдадат на романтични мечтания, да са обект на дребни наглед добрини и да докосват щастието. Това са емоционалните камъчета срещу течението на безнадеждността и унинието.
Макар и неизказана пряко, в контекста е внушена идеята за човешката воля, която е съществената съпротивителна сила срещу това течение и без която е немислимо човешкото достойнство, уважението и себеуважението.