Ролята на Света Богородица за извисяване природата и статута на жената.
           
          През древността жената се е третирала като собственост на мъжа. Древните гърци гледали на жената като “нужното зло” за продължението на рода. Подобно на стоките и вещите тя е била обект на спогодба между нейния баща и младоженеца, а бракът e бил само една финансова сделка. 
            В древния Рим жената вече има известни права и дори може да притежава имущество. Въпреки това тя има нисък социален статус и ангажиментите й са сведени единствено до семейството и дома. Нейното човешкото достойнство се утвърждава с идването на Христа. Християнството, като вяра, учение и носител на нови обществени норми, издига високо личността на жената.
             На съпрузите св. ап. Павел препоръчва да „се покоряват един другиму в страх Божий“ (Еф5:21). Говорейки за взаимното им покоряване, апостолът помага за правилното разбиране на последващите му думи:
„Вие жените покорявайте се на мъжетеи си, като на Господа“ (Еф5:22).
,,Мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича“ (Еф5:28)
            От второто му послание става ясно. че мъжът трябва да вижда в жената своята любов. Но понеже любовта е Христос, следва, че във жена си, съпругът трябва да вижда Бога. Логично следва, че съпрузите би трябвало да са взаично подчинени. Това ги прави равноценни и равноправни и тези техни взаимоотношения представляват основополагащ християнски принцип.
Света Богородица е символно свързана с извисяване на женската природа, защото съгласно Божествения план, тя е избрана измежду човеците и има активен принос във великото тайнство на зачатието и Боговъплащението на Сина и Словото божие. Така от една страна, Света Дева Мария по своята женска природа се издига най-близко до Бога сред човеците, съединява се с Бога като носи Словото Божие в утробата си, а от друга - съединява божественото и човешкото в Иисус Христос - Богът-човек и Човекът-Бог, тя е Богородица - „по-честита от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите" и напълно справедливо завинаги ще бъде „ублажавана от всички родове" на земята /Лука 1:48/. В лицето на Пресветата дева се вижда една достопочтима жена- най- висш прототип за всеки християнин.
        Затова от мига в който дева Мария ражда Божия син, всяка жена се богодарява с освещение.
        Ето защо смятам, че Голяма Богородица е най-подходящия за празник на жената с уговорката, дали изобщо е необходим специален ден за почитането й.