Уважението ни към народа.

Днес попаднах на долупосочената статия, поместена във ,,Фрогнюз”, състояща се от сборни постинги във Фейсбук на неизвестния ми до този момент г-н Стоян Тончев. Ето част от тях:
,, От днес започвам ежедневно да пиша статуси колко прости и страхливи са българите.
Не, не е виновен нито Борисов, нито Пеевски, нито Доган, нито Цацаров, нито медиите, нито хан Аспарух! За всичко лошо, което се случва в този контейнер, наречен България, са виновни българските граждани - защото търпят, защото мълчат, защото са много прости, алчни, лицемерни, лъжливи, злобни, корумпирани, завистливи, крадливи, страхливи, мизерни, келепирджии..., но пък със самочувствие на нищо отгоре.”
Авторът на тези думи е стигнал до там, че вярва в написаното искрено, сляпо и дори честно.
Във ФБ има какви ли не изцепки и това едва ли щеше да направи дълбоко впечатление на някого, ако не бе така внимателно подбрано и качено на четена и имаща се за авторитетна интернет медия. Няма друго обяснение, освен това, че редакцията намира в съдържанието на този статус нещо смислено, нещо касаещо не изключенията, а една всеобща негативна характеристика за българския народ, стояща във фундамента на всички неуредици в нашето общество.
Народът не веднъж е предъвкван, обиждан и хулен, което ме кара да попитам всички онези Стоян Тончевци: Остана ли нещо ценно за вас? Ние стигнахме до връхната точка на нихилизма - никой на никой и нищо да няма уважение.
В миналото народът ни е изпитвал дълбоко уважение и любов към три общности – семейство, църква и родина. По време на соца се хвърлиха достатъчно усилия да се унищожи представата за църквата като ценност. Сега на прицел е семейството и родината.
А какво е родина? Това е не само родния край, бездушните постройки и инфраструктура, а най-вече хората, живия български дух, чийто носител е народа.
Някои хора не обичат народа си такъв, какъвто е, а такъв какъвто си го представя. Дори нещо повече – ако българският народ не се окаже такъв, какъвто ни се иска, някои от нас, независимо от любовта си към него, е склонен да го презре. Но всеки, който е човеколюбец и не е бил чужд в състраданието си към мъките, които преживя нашия народ, би му простил, дори той да е нагазил в дълбока кал. А нашият народ съвсем не гази в кал. Достоевски казва в една от книгите си нещо от рода, че народа е нещо толкова гигантско, че в него от само себе си изчезват всякакви потоци мътилка, ако избликнат от някъде и потекат. Народът може да бъде обвинен във всичко, но не и в това, че не е мъдър. Ако не беше такъв, нямаше да съществуват народните мъдрости. Нашият народ има свети и силни идеали, които са го спасявали във времена на много по-страшни изпитания. Нека да си спомним прекрасните произведения на Ботев, Вазов, Славейков и всички техни последователи. Всичко, което е прекрасно в тях е взето от народа и това докосване до народа им е дало небивали сили. Нима не са вековечни и прекрасни стотиците образи на чисто народните хора с тяхното простодушие, чистота, кротост, незлобливост и широта на възгледите.
Днес хората се стремят да трупат и показват своите знания. Мъдростта е качествено ново ниво в развитието на интелекта, изискващо проницателност, с която да вниква в тези знания и способността му да извършва правилна оценка за добро и зло. Ето защо за журналистите не е достатъчно да натрупат само знания, с които да придобият дипломата си, но да имат способността да преценят дали даден статус е достатъчно мъдър, за да го поместят в медията си.

https://frognews.bg/novini/stoian-tonchev-stavaite-san-zaspali-marzelivi-balgari-vodata-vazduhat-svarshi.html?fbclid=IwAR03e6oyp34e8d2SZblAaJHxeYbF4Bw3EBeCvcG_tNT_ldnjPG5W9oAMDQw