Във Светата Библия най-точно този въпрос е засегнат в Свещени Псалом 90, стр. 680. Нека да разгледаме как евангелистът Матю Хенри преди 300 години тълкува съдържанието на стиховете. Предполага се, че този псалом е написан от Давид. Той е писмена защита на истинските вярващи не в името на Давид, а в името на Царя на царете. Решението на псалмиста e да вземе Бог, за своя закрила, с което той напътства и окуражава другите хора да сторят същото - стих 9. Обещанията са в името на Бога и дадени на всички, които искрено вярват, защото те ще бъдат под специалната грижа на Небето, стихове 1, 4.2 и ще бъдат избавени (стихове 3,5,6) и при това чрез съхранението им, стихове 7,8.3, защото ще бъдат под грижата на светите ангели, стихове 10-12.4. Ще бъдат специалните избраници на самия Бог, стихове 14-15.
Псаломът е вид молитва и като всяка такава започва с хвалебствени слова към Бога, че той е Всевишен и Всемогъщ. Когато молим Господа, ние сме застанали пред вратите Му и когато го призоваваме с хвалебствени слова, е много по-вероятно той да ни чуе.
Има една велика истина, че онези, които живеят с Бога, са постоянно закриляни от Него, и затова могат да запазят свята ведрина на духа си (стих 1)
В стих 3 се дава обещание, че вярващите ще бъдат опазени от възможната опасност (гибелен мор).
В стих 4 виждаме образно как Бог ще осъществи закрилата си. Той ще събере чедата си, както кокошката прибира пилците си под крилата си, Мат. 22:37. Водена от инстинкта си, тя не само ги закриля, но и привиква, когато забележи опасност; не само ги пази, но и ги приласкава, и стопля. Крилата и перата, въпреки че се разперват с голяма нежност, са слаби, лесно могат да се пречупят и затова се добавя: Неговата верност е щит и закрила, силна защита.
В стихове 5 и 6 виждаме, че Господ пази не само от злочестината, но и от обезпокояващия отчайващ страх. Вярата пази от смътното безпокойство, поради което вярващият има бистър разсъдък и дадена от Господа мъдрост как да се опази. Забележете, че вярващият не трябва да изпитва Бога, като постъпва неразумно или се остави изцяло на Него, а да влага усилия.
В стих 7 се посочва как вярващите ще бъдат съхранени при общото бедствие по един особен начин: Хиляди души ще паднат от страната ти, и десет хиляди до десницата ти ще паднат покосени от болест, но до тебе страхът или смъртта няма да се приближи. Несъмнено това твърдение е споменато поради това, че е продиктувано на псалмиста от Светия дух, но и от увереността му, защото то вече се е случвало – покосяването на първородните в Египет от чумата. Тя не е била гибелна за израилтяните.
В стих 10 се дава увереност на вярващите, че каквото и да се случи, нищо няма да ги нарани. Въпреки, че може да ги сполети беда или болест, те няма да им причинят истинско зло, защото идват от Божията любов и ще бъдат осветени. Ще дойдат не за лошо, а за твое добро. И макар че настоящето може да не бъде весело, а скръбно, накрая всичко ще завърши добре и няма да те сполети никакво зло. Той ще заповяда на ангелите си да те пазят. Възлага им се да те пазят във всичките ти пътища – това е разширение на обещанието. Където и да ходят вярващите, с тях отиват и ангелите, както слугите вървят подир децата.
В стихове 14-16 Бог дава обещание на вярващите, че ще ги избави: Затова ще го избавя… Ако се задълбочим в стихове 14 и 15 ще установим, че избавлението е двойно – от беда и в беда. Ще бъде с тях, когато са в бедствие – стих 15. Ако не сложи край на бедите им веднага, все пак милостивото Му присъствие ще бъде с тях в нещастието им. Тогава Той ще отговори на молитвите им: Той ще ме призове. Той ще ги възвиси и почете: Ще ги поставя в безопасност, извън обсега на нещастието, над бурните места, върху канара над водата, Ис. 33:16
В последните стихове Господ дава уверение, че вярващите, които ще спаси от беда, ще живеят дълго на този свят: Ще го наситя с дълголетие. Те ще живеят дълго на този свят, докато изпълнят мисията, с която са били изпратени на него, и докато станат готови за Небесата, а това е достатъчно дълго. Човек може да умре млад и все пак преизпълнен с дни – satur dierum – удовлетворен. Ще имат вечен живот на другия свят, което е венецът на благодатта: Ще му покажа спасението.
Псалом 90
1 Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.
4 С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.
5 Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем,
6 От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която опустошава всред пладне.
7 Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди до десницата ти, <Но> до тебе няма да се приближи.
8 Само с очите си ще гледаш, И ще видиш възмездието на нечестивите
9 Понеже ти <си казал>: Господ е прибежище мое, И си направил Всевишния обиталището си,
10 Затова няма да те сполети никакво зло, Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те дигат, Да не би да удариш о камък ногата си.
13 Ще настъпиш лъв и аспид; Ще стъпчеш млад лъв и змия.
14 Понеже той е положил в Мене любовта си, <казва Господ>, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност {Еврейски: На всичко.}, защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; С него ще съм, <когато е> в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението, което върша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар