Трябва ли авторът на книги да участва активно в рекламата на творбите си?

Трябва ли авторът на книги да участва активно в рекламата на творбите си?

Този въпрос вероятно стои пред повечето автори. Съгласно общоприетите норми за поведение и нравственост - скромността е добродетел. Народна мъдрост гласи: ,,Скромността краси човека”.

Моята позиция по скромността, касаеща твореца е различна от горното схващане.

Всяко произведение на изкуството е вид продукт. За него е отделено специално внимание, време, а в повечето случаи, написването на книга изисква каннски труд. Този труд, който макар творчески, интелектуален, колкото и да е некористен, се полага с презумцията, че е полезен за обществото.

След като придобие завършен вид, към него трябва да се подхожда както към всеки друг предмет на производството. Това включва предлагане и реклама. Книгата може да има прекрасни качества и за тях трябва да бъдат информирани потенциалните читатели.

Ако погледнем етичната страна на въпроса, трябва да отговорим на следното: по коя ценностна система да съдим, защото както във всичко, така и в областта на нравствеността съществува плурализъм.

Нека да разгледаме от нравствения кодекс на християнството, защото той е наш традиционен, изначален, свързан с народопсихологията ни, непроменим жалон, очертаващ нормите на поведение.

В така наречените ,,блаженства”, споменати в Светото Писание, Творецът не споменава ,,скромността” като добродетел. Нещо повече – в притчата за раздадените таланти Той строго наказва онези, на които е дал такива, а те не са ги умножили. За да развие автора своя талант, творбите му трябва да стигнат до хората. Не се ли получи, той ще изгуби мотивация да пише. За какво да твори, като продуктът му не е нужен никому? Разпространението също изисква талант. Авторът, който се предполага, че е богат на идеи, е длъжен пред себе си и пред гореизложеното да открие подходящ път за това. На съвременен език целият процес по реализирането на даден продукт се нарича маркетинг, а рекламата е съществена част от него. Последната също изисква талант и идеи.

По въпроса за скромността на писателя имах разговор с поета Кирил Кадийски. Той изрази мнение, че творецът по подобие на нашия Творец, е баща на творбите си. Те се явяват негови овчици, за които е длъжен да се грижи. Рекламата им е вид обгрижване. Аз съм съгласен с него, а вие?