От историята знаем, че след материалното възраждане на държавата, съвсем логично следва и културен подем.
През периоди на дълбоки кризи, каквито преживяхме в края на двадесети век, хората бяха ангажирани мисловно с оцеляването си. В такива времена не е време за поезия, както е казал поетът, а аз бих добавил, че не е най-доброто време за всички видове изкуства.
През последните години се засилва интересът към творчеството, в това число и към творческото писане. Това личи от множеството нови книги и появата на доста нови автори. По мое мнение това е добро явление.
За да пропише човек му е необходим речник, знания, наблюдения, аналитична мисъл, идеи, етични и естетични предпочитания. За да притежава всичко това, пишещият трябва да е образован и да има широки познания. Предполага се, че всеки автор е изчел достатъчно художествени книги, за да изгради лексика и създаде собствен стил. С други думи авторът има афинитет към знанието, а с увеличението на тази категория хора, се увеличава и четенето.
Наскоро научих, че в една от скандинавските страни всеки седми човек има издадена книга. На празници е било традиция да си подаряват книги или друг вид собствено творчество – картини и прочие. Творческото писане е съзидателна дейност и когато тя се разраства в дадена страна, се отразява благоприятно на културното ниво на нацията.
Иска ми се да дам своя скромен принос към спомагане на този процес. Възнамерявам, чрез блога и специално създадена страница във Фейсбук да споделям моите виждания за писането, като се позовавам на собствения си опит. Предполагам, че публикациите ми ще са в полза на бъдещи автори и на колеги, които приканвам да споделят свои впечатления.
Предполагам, че публикациите ще са интересни и за обикновения читател. Както съществуват велики автори, така има и велики читатели, които успяват чрез въображението и прозрението си да достигнат до неща, които са много по-съществени и значими от замисъла на автора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар