Емилиян Станев и Достоевски - паралели и противопоставяне.

Емилиян Станев и Достоевски – паралели и противопоставяне.

Позволявам си да потърся сходствата и противостоенето на двамата творци поради това, че Емилиян Станев подобно на великия класик проявява склонност към по-задълбочени форми на психологическото вглъбяване и философско-нравствената концепция. Всеизвестно е, че Достоевски е един от виртуозите на тези форми в литературата и то от световна величина. Всякакво сравнение по отношение сила на внушение, на широта на погледа и разнообразието на героите ще е в полза на руския автор и не това е моята цел. Темата е продуктивна от гледна точка на тяхното лично отношение към главните си герои и по-точно философиите, мирогледа и въжделенията им.
Съпоставянето на двете имена всъщност е съпоставяне на две ценностни системи. Сходствата са незначителни. И двамата са амбициозни и самоизграждащи се будни личности, заемащи значимо място в националните си литератури. По отношение на средата в която творят, ценностите им, идеи и светоглед двамата са полюсни и не може да се говори за някакво допълване. Eдва ли може да се каже, че философски или етически Емилиян Станев е повлиян от Достоевски. Ако има някакво повлияване, то е по отношение на формата, известно маниерничене и подобни по-несъществени елементи.
Сравнителният анализ бих желал да извърша двупосочно – в биографичен и творчески план.
Техните съдби се различават съществено. Достоевски се ражда в дворянско семейство, получава елитно за времето си образование, учи в чужбина, езиците които знае му помагат да се запознае със западната литература и култура. Емилиян Станев е роден в скромно семейство в провинциално градче, завършва гимназия във Враца и след това учи живопис, а след това завършва финанси и право в София.
Съдбата никак не е благосклонна към Достоевски и въпреки, че е роден в дворянско семейство не изживява младините си безметежно. Майка му умира, когато е на 15 години, а две години по-късно умира и баща му. Движи се в интелектуални кръгове, които му повлияват към революционно мислене, участва в разпространение на позиви и е изпратен на каторга и до 54-та годишна възраст е под полицейски надзор.
Емилиян Станев има удивителен нюх за адаптация към бързо променящите се условия на материалната среда и личен комфорт. Може би икономическото образование му е повлияло да проявява по-прагматично отношение към живота и той се приспособява изключително добре. Става приближен на цар Борис ІІІ с който ловува, а след 9 ІX 44 год се сприятелява с Тодор Живков и е член на неговата ловна дружинка. Когато написва историческия роман ,,Иван Кондарев” (най-доброто му произведение лично за мен) е подложен на остра критика. Авторът си позволява да изобрази революционера ,,народния вожд” като несретник, манипулатор и използвач, за който всичко е позволено стига да е за делото. Така образа на героя не се различава съществено от този на Пьотър Степановеч от ,,Бесове” на Достоевски. Освен това присъствието му в романа не е по-голямо от това на много по-харизматичния и чист образ на еснафа-земеделец и по-логично би изглеждало романът да се нарече ,,Костадин Джупунов”. Това предизвиква скандал, от който го спасява лично Тодор Живков с думите: ,,Другари, трябва да се съобразим, че тогавашните комунисти са били такива, те не са били като сегашните комунисти.” Емилиян Станев е знаел, че втори път едва ли ще бъде спасяван и е бил пред избор дали да пише класика или да се превърне в придворен писател. Той не избира пътя на съпротивата, а допуска спасителния компромис. Става веднага член на БКП. Така получава възможност за безпрепятствено по-нататъшно развитие и растеж в йерархията на СБП. Става народен представител, делегат на XІ - ят конгрес на БКП и се сдобива с вила в Бояна.
Достоевски е ярка индивидуалност и идеалист. През зрелия си период от живота убежденията му се променят към консерватизъм и религиозност. Емилиян Станев живее в среда, където всеки творец е бил задължен да твори и дори да мисли в точно определена матрица, наложена от тогавашната власт. За известни несъответствия с изискванията на властта, която е искала да контролира процесите в културата, Емилиян Станев е критикуван за ,,упадъчни възгледи и недостатъчен научен мироглед”. Всякакви опити да твори нещо различно от философията на диалектическия материализъм e било нищожно като възможност. След промените може би е имало съмнения, че може да има негови скрити записки, написани тайно от властта, за бъдещите поколения, но всичко написано е било навреме публикувано и осребрено, с изключение на един дневник публикуван 90-те години. Изхождайки от творчеството на двамата може да твърдим, че те взаимно се опровергават и сякаш водят задочен спор. Образите на героите на Емилиян Станев сякаш са негативи на образите на Достоевски.
В нравствено-философските си творби ,,Легенда за Сибин преславския княз”, ,,Тихик и Назарий” и ,,Антихрист” Емилиян Станев е последователен в крайната си цел – къде открито, къде след объркващи и уморителни за читателя мисловни мъки, стига до отричане на християнството, както и на всяка една философия и вяра.
Идеята за християнските постулати и добродетели преминава в почти всички творби на Достоевски от неговия зрял творчески период. Произведенията му са своеобразна интерпретация на християнското учение.

Философските размисли на героите на Емилиян Станев княз Сибин, Силвестър, Eньо непрекъснато търсят целта и смисъла на живота, страдат от мъчителни въпроси и ненамирайки нищо, създават впечатление и чувство за празнота и неудовлетворение, защото това превръща техния живот в една трагедия
В повестта ,,Тихик и Назарий” художникът Назарий прави опит да открие смисъла на човешкия живот в абстрактно взетото "прекрасно", във всичко, което доставя естетическо наслаждение.
Такова разбиране за смисъла на живота изглежда вълнува автора. Неговите герои в две от книгите му споменават за ,,световното съкровище” и то изглежда приемливо именно по силата на неговата възвишеност, поетичност. Красотата на живота и изкуството, чудото на изографисването може да бъде наречено "духовен живот" и в него, чрез своя герой, Емилиян Станев търси вечен и непреходен смисъл, но стига до убеждението, че това безусловно не дава отговор на въпросите, а е бягство от конкретните проблеми, в областта на абстракцията. Гореспоменатите герои на Емилиян Станев никога не стигат до някакво убеждение, на което да повярват и се задоволяват със сладостта на отрицанието.
Главните герои от романите на Достоевски ,,Братя Карамазови”, ,,Идиот”, ,,Юноша” и ,,Бесове” са със завършено изграден мироглед. Всеки от героите има своя гледна точка за живота и всяка една такава е дълбоко убедителна по своята вътрешна логика. С благородството си, или както по-точно го нарича Достоевски ,,благообразието” читателят се радва на княз Мишкин от ,,Идиот”, стареца Зосима и Альоша от ,,Братя Карамазови”, Макар Иванович от ,,Юноша” и на Шатов от ,,Бесове”, които разкриват християнската позиция на Достоевски, в която той търси опора срещу трагичното си обезверение в умението на човечеството да изгради един по-добър свят. Именно хора подобни на изброените са ,,солта на земята”, както казва Христос, които със своята заразителна благородност спомагат да не се разложи обществото.
Съпоставяйки най-важните християнски философски разсъждения от творбите на Достоевски и клонящите към атеизъм отрицания в тези на Емилиян Станев, лесно се забелязва, че християнският мироглед дълбоко съответства на висшите въпроси на човешкия дух, а атеистичният няма как да го удовлетвори.
След като Еньо от ,,Антихрист” изгубва своята вяра и се отказва от християнския смисъл на своя живот, стига до простия извод, че ако няма бъдещ живот, по-добре е да извлече колкото може повече удоволствия от земния. Всяка минута, всяко наслаждение следва да се улови. Целта на живота се превръща в консумиране на самия живот.
В контекста на произведението Еньо е показан като положителен герой от ценностната система на езичеството и атеизма - извършеното първо убийство от Еньо е при самоотбрана, второто за да върне честта си след като неговата приятелка е сексуално насилена.
В творбите на Достоевски единствена мярка за добро и зло са християнските постулати. Аналогична ситуация при Достоевски е в ,,Бесове” когато са се събрали членовете на кръжока и се задава въпроса:
,,-Ако всеки от нас знаеше, че е замислено политическо убийство, би ли отишъл да съобщи или би останал у дома да изчака събитията. “ Всички са на мнение, че няма да съобщят, защото жертвата не бил обикновен простосмъртен. Всички членове на кръжока са отрицателни герои, жертва на бесове, според Достоевски.
По отношение възприемането на това злодеяние, Еньо – положителният герой на Станев чрез своите разсъждения е на духовното равнище на отрицателните герои на Достоевския роман. Съществува и противоречие с обратен знак – в контекста на Станевите творби всички християнски духовници са лицемери, лъжци и служители на дявола. Повечето постъпки на Еньо не са съобразени с изконните добродетели, а от практичността и ползата.
Революционерите и социалистите от кръжока в ,,Бесове” са показани от Достоевски като жертви на умопомрачение и заблуди и романа е с определено антиреволюционна насоченост. Емилиян Станев пък описва своето негативно отношение към вярващите в богомилската ерес и истинските християни.
В романа на Достоевски ,, Идиот” идеята на автора е как би живял идеално чист човек подобен на божеството Христос в разлагащото се руско общество. Идеята пък на Станев в ,,Антихрист” е как би живял един атеист, който отрича и не вярва в нищо в условията на средновековна България ,която също се разлага.
Когато читателят се запознава с героите на Достоевски много бързо се ориентира за тяхната духовна чистота и по този показател би могъл конкретно да ги преценя. Изключително е широк диапазона на нравствеността им – от олицетворението на самия Христос в лицето на княз Мишкин от ,,Идиот”, до това на самия дявол в образа на княз Ставрогин от ,,Бесове”. Идейно и нравствено героите на Достоевски са без особени противоречия и някакви вътрешни раздвоения (с изключение на Воросилов от ,,Юноша”). Положителните образи които посочих вече, са показателни за вярата на Достоевски в човека. Те са почти идеални, но нали за това е изкуството? – да се създаде един изкуствен, почти нереален свят, за да се насладим на красотата, на идеалното и изключителното. Примерно впечатляваща е добродетелността на княз Мишкин, който изглежда различен от ,,нормалните” хора (Идиот).
Героите на Емилиян Станев в разглежданите му тук творби по-трудно биха се определили еднозначно по отношение на нревствената им чистота. Във всеки от тях, както се изразява авторът, живеят и Бога и Дявола, но дори и най-добродетелният от героите му, художникът Назарий (,,Тихик и Наззарий”) не може да ни възхити с нравствената си чистота. Какво разочарование от образа му чувства всеки читател, когато прочита, че на въпроса на Ивсула – дали ще се съгласи да я нарисува, Назарий отговаря, че ще го стори, ако тя му се отдаде.
Опозицията при двамата произхожда от двете полюсни ценностни системи на авторите. Тази на Достоевски е християнската ценностна система, изградена на базата на християнските добродетели – смиреността, любовта, състрадателността, миролюбивостта и простодушната добрина. Ценностната система на Емилиян Станев се гради на бунтовно-борческото начало, патриотизма, смелостта, непримиримостта, нетърпеливостта и гордостта.
Живеем в свят с идеен, религиозен и нравствен плурализъм – всеки от нас е свободен в предпочитанията си и съгласно тях ще възприема смисъла както на литературните произведения, така и на живота.