Романът ,,Крайъгълен камък" - Притча за тримата братя и златната ябълка.

 /Доц д-р Александър Йорданов/

            Съвременният български роман обикновено се препъва в прага на съвремието. За миналото той може и разказва увлекателно. За ,,нашенски”  истории и преживелици в далечни страни – също. Но когато трябва да види живота „тук и сега“, такъв какъвто е, и да го осмисли през призмата на духовното, на нравствени ценности и етични послания, не винаги успява. И често остава до външната екзотика на времето, до един добре познат тематично-сюжетен кръг, белязан от безчинства и истории достойни да красят страниците на жълтата преса.

Васил Лазаров се е опитал да избяга от този горчив опит и да тръгне по свой път. Той си поставя амбициозната задача да  потъне в ежедневието на безвремието и провери дали съществуват възможни алтернативи в него. Писателят иска да разбере дали в обърканата и обладана от нагона за преследване на успех на всяка цена, без оглед на моралните норми и задръжки действителност е възможно да съществува и друг живот, при който щастието няма материални измерения. Дали може да се живее нормално, честно и достойно, с обич в душата и без компромиси на съвестта. И затова избира да разкаже за граничната зона, в която моралните ценности са подложени на изпитание, но въпреки това могат да се превърнат в опора на човешкото съществуване, ако към тях се стреми  истински силният, добрият и вярващ в Бога човек. Защото той е крайъгълният камък на времето и солта на земята.

            Романът калкира един оригинален и добре познат приказен сюжетен модел - за тримата братя и преследването на „златния“ житейски успех. Това е модел експлоатиран многократно от модерната литература, а в българската отлично представен още в класическата повест „Гераците“ на Елин Пелин. Тримата сина на Тодор Стоицов избират различни пътища в живота. Жеко и Георги успяват „още от самото начало на промените,да подобрят материалното си благополучие за сметка на моралните си компромиси“. Росен  „дълго се лута“, докато открие своята истинска цел в живота,  следвайки бащината заръка, че „знанията и парите не са цел в живота, а само средство“. Смисълът на живота, внушава чрез съдбата на този герой авторът, е в постигането на щастието, чрез умението да „забравиш себе си“ и обикнеш „другите“. Това прави Росен един съвременен чудак, човек „не от своето време“, живеещ скромно и почти „незабелязано“.  Останалите двама братя също правят своя избор.  Георги, макар и с две висши образования, се впуска в „преследването на парите“. Жеко живее с „българската мечта“ на днешния ден – „за кратко време да стане богат“, за да „не му се налага да мисли и да се занимава с работа” и така да изпълни с лукс и разкош нероновско-разгулния си начин на живот. Така и тримата, като в приказния сюжет, се устремяват към своята цел във времето на „промените“.Повествователят присъства като демиург, който наблюдава и разказва безпристрастно за техните конкретни постъпки и морални избори. Само понякога изразява отношението си, за да опише „отворената нравствена празнота в обществото“, която е „причината да избуяват семената на селяндурщината, простащината и посредствеността“ – контрастиращ фон на който да се открои духовността на най-малкия брат.

            Авторът на романа, познат повече като есеист с оригиналната си книга „Християнство и поезия“, в която разсъждава за присъствието на християнските добродетели и идеи в българската поезия, насища текста с много конкретни социални ориентири. Интересът му е към това, което се случва с човешките души в годините на нашата „нежна революция“. Води читателя към размисъл за това по-какъв начин рефлектират страстите на времето, как борбата на доброто и злото в това време оставя своите „неизличими следи“ върху съдбите на героите.  Всъщност „Крайъгълен камък“ е не просто роман за сложното и противоречиво битие на съвременника, но и сериозен опит за интелектуално осмисляне на проблема за Избора и Пътя в живота. Чрез преживяванията  и чувствата на героите се оглеждат и внушават екзистенциални истини – за оскотяването на душите и за възможността за тяхното нравствено възраждане. Ненатрапчиво, но затова пък достатъчно силно като послание, присъства и характерният за Лазаров като автор, акцент върху християнските ценности, като единствено спасение за грешните души в златното безвремие, в което ни е съдено да живеем.

            Истинската стойност на романа ,,Крайъгълен камък” не е в сензациите, невероятните истории и приключения. Той е по-скоро предизвикателство за онези читатели, жадни да прогледнат отвъд битовите приключения на живота и да потърсят нравствените ориентири и класическите истини за едно по-достойно съществуване. Те могат да бъдат намерени като примери в съдбата и постъпките на героите, както и в цялостното внушение на творбата. На всеки разтворил тази книга пожелавам приятни мигове с романа на Васил Лазаров.

Александър ЙОРДАНОВ