Антихрист на Емилиян Станев

Книгата ,,Антихрист" от Емилиян Станев e най-богоборческата книга в българската литература, която съм чел. Сред всички манипулативни внушения, които само един атеист е способен да сътвори, се откроява една абсурдна лъжа - богомилите се молели на техния ,,бог" Сатанаил. Авторът е отделил достатъчно място в книгата си на това твърдение и това ме накара да се запозная по-издълбоко за същността на богомилската вяра. Съзнанието ми не можеше да приеме, че е възможно българин да е основоположник на такава мракобесна ерес. От всичко, което изчетох за богомилите, абсолютно нищо не ми даде основание да заключа, че представителите на тази ерес са имали нужда и мотивация да загърбят Бога и да се молят на неговия враг. Когато основната идея в изкуството се аргументира с лъжа, творбата олеква от съдържание и се превръща в бутафория. Никъде до сега не съм чел някаква негативна критика за Емилиян Станев по повод на това. Никой не може да отрече таланта му на словестен аквалерист, но идейните му убеждения, лъжата и сервилността пред тогавашнате комунистически власт са морални обременености, които са петно за този автор и то не е отразено все още в литературната критика. В нея можете да прочетете колко зрял и мъдър е, какъв зрял мъж е, какво лично духовно богатство притежава и как това му помагало да разбира илюзиите на другите и да се приобщава към душевността на болните - обременените от живота, на загубилите свободата си, на нещастните в стремежа си към щастие. Не мога да кажа дали написаното в книгата ,,Антихрист" е идея на самия автор или политическа поръчка, но тя отговаря напълно на атеистичните убеждения и богоборствената политика на пропагандната държавна машина по времето на комунизма. Но гениалният творец никога не се съобразява с конюктурата и никога не се страхува, че съвременниците може да не го разберат. Жалко за Емилиян Станев, защото той можеше да бъде велик писател, но той предпочете привилегиите на високия партиен пост, материални благинки като вила в Бояна и пр, и така се отклони от високото призвание, което можеше да заслужи в българската литература.
       Още за книгата може да прочетете на:
http://vasilstihovebg.blogspot.com/2011_01_01_archive.html