Денят за прошка.

Прошката е един от най-благородните актове. Величината на благородността се измерва с това, на кой е дадена тази прошка. Най-благородна е тогава, когато е дадена на най-гелемия ни враг. Източното православие е посветило цял празник на прошката. Някой би възразил срещу това с аргумента - ,,Защо трябва да се прощава един път в годината?" и може би ще има своите основания. Но от друга страна този празник легитимира една изключително важна християнска добродетел - миролюбивостта. В този смисъл би било хубаво да има празници, които да са свързани по-конкретно с останалите християнски добродетели - на смирението, на покаянието, на кроткостта, на жадуването за правда, на състраданието, на чистото сърце и на добрите дела.
Тези добродетели са били част от традиционната ценностна система на просветения български народ. Това твърдение е твърде условно и би трябвало да се има предвид недостатъчната ни еманципация от езичеството, процесите свързани със секуларизацията и прочие.
След девети септември 1944 години традиционната ценностна система се подменя с революционно-борческата. Изпълнява се мечтата на Вапцаров, онази мечта, която е поднесена в метафоричния израз ,,ще разрушим завода и ще построим нов".