Развълнуван и трогнат от представянето и връщайки се в къщи я прочетох на един дъх. Книгата е напоена с тиха и смирена жал за жената с главно ,,Т", която се е преселила в отвъдното. Впечатлителна е любовта на поета, която би могла да съперничи по сила с всяка друга из съвременната любовна лирика. Това чувство, непобедимо дори от смъртта, озарява стиховете с ярка красота. Въображението на читателя може да види между редовете на стиховете на каква обич се е радвала тази съпружеска двойка някога. Дори сега в отсъствието на ,,Т" авторът я надпоставя с внимание спрямо себе си.
,,...всичко е както преди
само ти си излишният
в този свят тъй предишен
само ти сомнамбулно се движиш
и смущаваш живота на мъртвата"
,,Т" ще живее докрай в съзнанието на поета, а той ще се чувства излишен и неговата душа ще се движи сомнамбулно из битието и небитието.
Преклонението пред любимата му няма граници. То е съизмеримо с необятността на мистичните измерения. Поетът има нуждата да се пречисти преди мисълта си за нея.
,,измих прозореца
почистих пода
подредих масата
поканих
Исус от иконата
да вечеряме тримата
запалих
свещичка за теб-
това стихотворение."
,,Свещичка"
Единствено духовността е в състояние да поддържа силна съпружеската любов през бурите на живота, тогава, когато младостта и физическата красота се е изпарила. В творбата Исус е символа на тази духовност. Тя е Божията благословеност и вълшебната сила, която е в състояние да закрепи в нерушима сплав двете души.
Скръбта по любимата жена е изгаряща и погубваща. Тя прелива от душата на поета чрез неговите елегични стихове. В стихотворението ,,Релси" пазачът го пита дали е добре, а той ни споделя:
,,как да му обясня
че и аз се стремя
към отвъдното
моите релси са думите"
Съвсем накратко такава е поезията на този благороден поет, който усеща, че чрез нея се самоизтезава и убива, но тя блика безкомпромисно, доказвайки ни за сетен път, че любовта може да породи най-силната душевна болка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар